Има ли красивата жена право на всичко?

Срещали ли сте я? Красивата жена? Не тази, която те кара да зяпнеш, а тази, която те кара да забравиш, че си там. Не просто красивата, а дяволски красивата. Не от онези многото, а Онази единствената, която за всеки е различна. Онази, която те кара да искаш да жертваш дори дъха си в името на красотата. Толкова красивата, че всяко докосване би я омърсило в мислите ти, само с намерението за него.
Да, тя има право на всичко. Не си дава вид, че го осъзнава, но извършва всички престъпления, които съществуват в емоционално отношение. И има правото да ги извъши, защото може. И ги извършва, изпитвайки красиво, прикрито, злобно задоволство от тях.
Факт е, че тя не е онази, която виждаме по кориците на списанията, по телевизията и т.н., тя е просто обикновено необикновена. Има необясним чар, не толкова съвършени черти, колкото едно специфично привличане, което отблъсква при мисълта за допир. Сякаш при едно дори неволно докосване ще изчезне цялата магия, която внушава, че няма смъртен достатъчно достоен, за да го извърши.
Познавате ли я? Виждали ли сте я? Тази, чиято личност е толкова съвършено изкривена и необятно арогантна, че те кара да се потопиш в нея и да усещаш единствено гаденето в стомаха. Забравяш, че съществуваш и ти се иска да изпитваш движенията й на забавен кадър, представяйки си, че се извършват, заради теб.
Дяволският блясък в очите издава безкрайната надменност, скрита от лека усмивка. Няма значение какъв цвят са очите, защото те всеки ден са различни, като нея, прикрити от блясъка.
Тайната й е тъгата докато се смее. Тайната й е, че има неща, които могат да я размекнат. Тайната й е, че е не е изгубила емоциите си. Тайната й е, че обича. Тайната й е, че разбира същността на хората по-добре от самите тях. Тайната й е, че никой всъщност не я познава.
Виждали ли сте я? Тази, към която са обърнати всички на масата. Тази, която всички слушат с внимание и чието мнение търсят. Познавате ли я??? По-добре да не я познавате.