29.08.2013

Когато вдишам и издишам дълбоко обикновено мога да усетя точно колко любов ми е останала, къде е и за кого. В момента се опитвам да вдишам по този начин, но по някаква причина не успявам. Усещам само как ми е останало едно съвсем малко късче любов и дори не мога да определя за кого е. Първо помислих, че е тази, която съм определила за себе си. После се сетих, че такова нещо не може да има - да определяш сам колко се обичаш, и реших, че не е това. После си помислих, че може би е любовта, която изпитвам към себе си ВСЕ ПАК, т.е. тази, която ми се иска да можех да изпитвам, но пак - няма как да е това, защото ако се обичах толкова, колкото исках (апропо - колкото искам да ме обичат другите), то нямаше да усещам само това нищожно малко чувственце. Щеше да е толкова голяма центробежно-заливна сила, че никой нямаше да може да се опомни. Толкова щяха да бъдат замаяни. От любовта. Така де, пак еготизъм. Малкото парченце е сега. За кого ли? Кой в момента, на този свят, в този момент заслужава дори и това мъничко парченце, което ми е останало? Толкова нищожно, че и аз даже не знам какво е. Кой?